Лазаровден се празнува в предпоследната събота преди Великден. С него започва отбелязването на най-големия християнски празник.

Най-хубавата библейска приказка е възкресението на Лазар, последното чудо, с което Христос демонстрира бъдещото си Възкресение. Историята е позната на всички - тези, които не вярвали на думите, повярвали на делата му.

Лазаровата събота е един от най-драматичните, поетични и символични пролетни народни обичаи. Още през постите младите моми и момичетата започват да се готвят за лазаруването, като се групират по възраст и по чети. Облечени празнично,лазарките обикалят къщите в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща и пеят песен на всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца, които една от лазарките слага в кошничка - така събират яйца за Великден. Големите лазарки ходят и в неделя по кръчми и дюкяни, на хорото и пеят на събраните там мъже.Накрая си разделят подареното и си устройват трапеза в дома на водачката.

Понеже има вярване, че на Връбница разпускат мъртвите, в събота се прави Лазарова задушница.
Жените приготвят жито и раздават осветеното от свещеник за бог да прости, прекадяват и преливат гробовете.

Предлагаме ви рецепта за сладкиш, подходящ за раздаване по време на великденските пости.

Лазаров кекс

На следващия ден, неделята преди Възкресение се чества тържественото влизане на Исус в Иерусалим.
В старите еврейски книги пишело, че евреите дълго време ще бъдат управлявани от неприятелите си – римляните, но после ще дойде последният израилтянски цар и ще влезе в Иерусалим, възседнал магаре, така, както техните царе винаги влизали в този град. Исус тръгнал от селото на Лазар към Иерусалим, където след няколко дни почвала Пасха. В едно близко село той казал да му доведат магаре, което досега никой не е яхал. Учениците му разбрали, че Исус е този цар, за когото се говорело в книгите. Исус се качил на магарето, а учениците му постлали пътя, по който минавал с палмови клонки като благодарност. Като символ на тази благодарност у нас служат върбовите клонки, затова и празникът се нарича Връбница. Връбница е голям църковен празник.

Всички ходят на тържествената служба в църква, откъдето си вземат “четени” върбови клончета.
В някои краища правят от тях венче. Вярва се, че то е свещено и лекува болест и уроки.
Този ден у нас се нарича още Цветница.

Много хора у нас празнуват на него своя имен ден. Това са всички жени, деца и мъже с име на цвете или дърво. Въпреки че са пости, на този тържествен празник църквата позволява по изключение да се яде риба. С празнуването на Лазаровден и Цветница миряните се подготвят за големите великденски празници.

Ще ви предложим две рецепти за риба, която може да приготвите бързо след църква на Цветница.

В своята книга "Жива старина" големият български изследовател и писател Димитър Маринов в раздела "Храна на българина в северозападна България" прилага следната рецепта –

Саламура с риба от село Дражинци, разказана от баба Вела. Рибата /мряна/ се пече на жар, след което се поствя в пръстена паница близо до огъня "да се доготви". Полива се с оцет, счукан чесън и се консумира.

Антре от бяла риба

Една особено успешна рецепта за

Паниран хек

Последните дни на Христос, неговата смърт и Възкресение християните започват да честват от понеделника след Цветница. Тази седмица се нарича Велика, страстна седмица, а всеки ден от нея е велик, понеже е наситен със спомените за страданията на Христос до възкресението му. Христовите мъки се преживяват и от миряните в църква, където през тази седмица службите са особено тържествени и
официални. Празничната подготовка за Великден е свързана с много обичаи и е строго определена по дни.

Първите три - понеделник, вторник и сряда са наречени за почистване на къщата, миене и къпане на децата, което се прави за здраве. През тези дни трябва да завърши подготовката на дома за посрещането на светлите празници.

Надя Петрова