През тази година православните християни отбелязват Сирни заговезни, или както е отбелязан в християнския календар Неделя Сиропустна, на 26 февруари. Той е подвижен празник, включен във Великденския цикъл и е 7 седмици преди Възкресение, винаги в неделя. С него тържествено завършва Седмицата на опрощението и от следващия ден започват Велики пости. Заговява се със сирене, мляко и яйца. Според християнската традиция на Сирни заговезни, както и през седмицата преди него, е прието хората да пристъпят към взаимно опрощение. Пожеланието, което си отправят, е “Сладки заговезни и леки пости”.

За празника са характерни три основни момента: обредната трапеза, празничните огньове и кукерските игри.

Вечерта на Сирница, в неделя, се слага празнична обредна трапеза. За нея задължително се приготвя баница със сирене, варени яйца, бяла халва с орехи или ядки, риба. Вечерята е в кръга на няколко близкородствени семейства. Особено оживление създава обичаят хамкане - на края на конец /кълчищен или мартеница/, окачен за гредата на тавана или на полилея, се върти парче от халвата. Залюляват конеца в кръг и всички около трапезата – особена радост това доставя на децата - се мъчат да уловят окаченото с уста. Конецът винаги се пали веднага след хамкането, като се нарича последователно на всеки от присъстващите и според това как гори, се гадае за здраве и дълъг живот. По същия начин се гадае за бъдещата реколта, приплода на добитъка и за женитба.

В някои райони с водата, в която са сварени яйцата за празничната вечеря, си мият лицата на следващия ден - чист понеделник - за предпазвани от бълхи и мухи.

На Сирни заговезни и през предходната седмица, както казахме, си вземат прошка - по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове. По-младите, държейки в ръка портокал или лимон, целуват ръка на възрастните по три пъти, като им се отговаря “Просто да ти е”. Те носят и подаръци – най-често баница и вино.

Паленето на огън на Сирница е важен и характерен обичай. Прави се в деня на Заговезни преди вечерята. Главните участници са момчета от 8 до 14 години и ергени. Огньовете се палят край селото, защото има вярване, че докъдето стига светлината им, дотам през лятото няма да падне градушка. А прескачането на огъня предпазва от бълхи.

Хора се играят за последен път на Сирни заговезни, защото както и сватбите, те са забранени по време на строгите Великденски пости.

Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже /главно ергени/ през Сирната неделя и някъде в понеделника след Сирни заговезни, наричан Кукеровден. Всяка кукерска дружина си има водач – кукер, баба или кукерица, кукерска булка, цар, плюфкач, харачари /двама или четирима/, берберин. Всички кукери са с окачени на кръста звънци с различна големина и носят дървени саби.

Първият обреден момент от кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, съпроводено със събиране на подаръци /брашно, боб, яйца/. Вторият момент е обредното заораване и засяване, в което централна фигура е царят. Обикновено той е най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. На царя може да се сложи трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и засява. Кукерите символически “убиват царя” с носеното от тях оръжие - кросно, след което това обредно лице възкръсва.

Ето няколко мои изпробвани рецепти в традицията на празника:

Изварен хайвер
Шаран върху зелево легло
Салата Каприз

Надя Петрова