С настъпването на есента и зимата тиквата става част от трапезата ни. Този плод с родина Африка е познат на човечеството от над 7 000 години. Всички я познаваме като изключително полезен и хранителен плод, който притежава ценни диетични качества. Дето се казва, от самото ни раждане. Никое дете не може да устои на слънчевия плод с откровено оранжев цвят. Около 90% от съдържанието на тиквата е вода, 10% захариди и 1% целулоза. Освен това тя е богата на калий и фосфор, а също и калций, магнезий, желязо, мед, фосфор, кобалт и натрий - също като майка си - черната Африка. Ценните съставки на тиквата са още каротинът, витамините В1, В2 и витамин С - 15мг на 100г, това за любителите на статистиката. Съотношението на калиевите соли в сравнение с натриевите е 675 към 1, което прави тиквата много подходяща храна при бъбречни и сърдечно-съдови заболявания.

Важно за следпразничното ни напрегнато стомашно състояние е да знаем, че месестата й част се прилага при колит и други стомашно-чревни възпаления. Съдържащите се в нея пектини спомагат за изхвърляне на холестерола от организма, което е много полезно при артеросклероза и затлъстяване.

Пектинът също така оказва много благоприятно влияние при възпаление на дебелото черво. Пикочогонното действие определя употребата й в диетата на болни с отоци и някои болести на бъбреците. Поради ниската й калоричност (около 17 калории в 100г) тя се препоръчва за използване в диети, както и за хора страдащи от диабет.

Интересно е да знаете, че много индиански племена са боготворели цветовете на тиквата и са им преписвали чудотворни свойства. Когато колонизаторите пристигнали в Северна Америка открили, че индианците отглеждат и използват тиквите. Големият плод бил приет от колонизаторите с ентусиазъм. Така тиквеният пай станал традиционно ястие за Деня на Благодарността в Америка.

Голяма, кръгла и оранжева, тиквата е член на семейството, към което принадлежат още пъпешът и динята. Оранжевото й месо има приятен и сладък вкус. Обелени и изпечени, семките й са също много вкусни. Фенерът приготвен от тиква е емблемата на Хелоуин, сладката баница с тиква - тиквеник - се приготвя за Коледните празници. Пораснали сме с героя на Елин Пелин Душко и печената тиква, която събира всички аромати на есента, да не говорим за Тошко Африкански, за който тиквата е по-желана от банан.
И каляската на Пепеляшка била направена от тиква.

Затова, когато избирате тиква:
Търсете твърди тикви с дебела кора. Малките тикви са най-подходящи за ядене. Избирайте по-големи тикви за декорация.

Най-разпространените у нас тикви с нежна и вкусна месеста част и тънка кора, са белите едроплодни тикви, известни под наименованието кестенки. Те се запазват по-трудно, защото кората им лесно се наранява, а от най-малкото нараняване или натъртване плодът започва да загнива. Добре съхранени, те траят до края на януари. По-трайни са мускатните тикви, на които кората е по-плътна и покрита с восъчен налеп, предпазващ ги от изсушаване и проникване на зараза отвън. Те са дълги, прищипнати в средата, поради което са известни под наименованието цигулки. Месестата част на тези тикви е много вкусна и ароматна. Най-трайни са жълтите тикви с дебела твърда кора, наричани турски тикви. Те се запазват до пролетта, като се пазят само от измръзване. Тяхната месеста част обаче е груба и влакнеста и вкусовите им качества са по-ниски от тези на първите два вида.

За съхраняване се избират добре узрели тикви със запазени дръжки и без нито най-малки наранявания и драскотини по кората. Кората на едроплодните бели тикви при зрелост се покрива с мрежа от коркови образования, а дръжките са дълги и вдървени.

Как да я съхраняваме?

Цялата тиква се държи на хладно, тъмно и проветриво място до един месец, че и повече. Отрязаните парчета покрийте с фолио и ги съхранявайте в хладилник до една седмица. Тиквите не понасят ниските температури - бързо се развалят.

При застудяване на времето те се покриват с дебел пласт от слама и рогозки. Съхранените тикви трябва да се преглеждат от време на време и при най-малките признаци на разваляне, което започва обикновено от една точка, да се отстраняват.

Как да подходим към тиквата?

Да си опечем вкусни

Тиквени семки

Изплакнете семките добре и ги подсушете.
Намажете леко тава и изсипете семките вътре (на не много дебел слой).
Печете на 190-200°С, разбърквайте често, докато станат златисто кафяви.

Пудинг от тиква
Тиква на фурна
Торта от тиква

Рецептата е подходяща за деца.
Тиква с карамел

Надя Петрова