С думата Коледа нашият народ означава три неща: Рождество Христово, Нова година и месец декември. Тя представлява побългарена форма на латинското Календе – а така римляните наричали първия ден от месеца. През януарската календа римляните чествали Нова година. Естествено тя се сляла с Рождество. За утвърждаването на думата в българския език много помогнала и народната етимология, която свързва Коледа с глагола коля /нали за празника се коли прасе/.

Рано сутринта или още на предния ден се коли свинята, която е угоявана специално за Коледа. Тъй както никоя българска къща не минава на Гергьовден без печено агне, така и никой нашенец не посреща без свинско месо Коледа. Шопарът се коли с особен обичай, близък до обред. По плешката на коледната свиня колячите съдят за миналото и бъдещето на къщата и цялото семейство.
Сутринта на Коледа под празнично украсената елха децата от целия свят намират дългоочакваните подаръци от дядо Коледа.
На Рождество Христово свършва и дългият коледен пост и затова обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, лук, праз, тиква и др. Основните ястия в този ден, а и през следващите са приготвени от свинско месо. На трапезата се сервират пържоли, кървавица, прясна наденица, кюфтета, дроб, сланина и зелеви сарми с месо. Най-голяма радост за децата са коледните сладки – особено ако участват в правенето им. С повече въображение те могат да се превърнат дори в украшения за елхата. За Коледа са традиционни сладките с мед. За да не са твърди, те се приготвят една седмица по-рано.
Спазват се и някои коледни обичаи. Всеки домакин гледа вкъщи да влезе най-напред момиче или млада жена, та агнетата да бъдат все женски.

В някои райони на сутринта на Коледа е прието да се облажат първо с печено врабче, за да бъдат през годината леки като врабчето - “и където ходят, да хвърчат”.

На обяда се пие най-напред блага ракия, при което младите, като я поемат, целуват ръка на по-старите. След това иде ред и на дългоочакваното през 40-дневните коледни пости печено свинско. Обикновено първото месо се поднася печено на шиш или жар.
На Рождество Христово празнуват имен ден всички, свързани с името Христо, Божин.

Традиционна трапеза за Коледа

Меденки II
Свински джолан с кожичка в гювеч
Капама
Кебап от сланина, печен на жарава по пирдопски
Лучник от Врачанско

Доброто настроение от коледната трапеза не свършва дотук - на 26-ти е Събор на Пресвета Богородица, на 27-ми - Стефановден.

Така започвайки на Игнажден, църквата е отредила много дни на непрекъснато веселие. Народните празници носят не по-малко радост.

Надя Петрова