В първия ден на годината църквата чества две големи събития в историята си – Обрезание господне и Св. Василий Велики.

На осмия ден от своето раждане при обрязването си /древен еврейски обичай/ Христос получава името Исус. Този старозаветен празник е утвърден през ІV в. И с него приключва осемдневния цикъл на рождественските дни.

В същия ден се чества и Св. Василий Велики, наречен така заради гениалния си ум и воля за помощ на ближните.

В народния календар Васильовден се нарича Сурваки. Обичаите и обредите на Нова година съдържат четири основни компонента - обредната трапеза срещу празника, сурвакането, дружините от маскирани лица и ладуването.

Вечерта срещу Нова година се кади специалната обредна вечеря. Тя е втората кадена вечеря в този цикъл празници. Богата, както бъднивечерската, тя се отличава с блажни ястия. Навсякъде се приготвя баница, в която се слагат пара и малки дрянови клонки с пъпки, наречени на нивята, лозята, къщата, здравето, богатството, домашните животни и пр. На трапезата се слагат запазените още от първото кадене сурово жито, орехи, свещ. След като прекади вечерята, най-възрастният разчупва хляба и завърта три пъти баницата. Баницата е нарязана на толкова парчета, колкото са членовете на семейството, или с едно повече. Всеки взема парчето, което е пред него, а в някои райони парчето в повече се прибира за Св. Богородица. Белегът определя късмета на всски през годината.

Изобщо трапезата на новогодишната вечер е изключително богата, разгточителна и подредена с голяма изисканост. Салатите, които се поднасят, са много и разнообразни. Традиционната туршия може да бъде сполучливо разнообразена със салати на майонезена, млечна или сметанова основа, с топли и студени предястия, които да изглеждат великолепно. Характерно българско блюдо на този ден е пачата. За да спази традицията, домакинята поднася особено празнично ястие, което е от птица. Класическа е рецептата за печена патица или пуйка върху кисело зеле, но особено вкусни са пълнените птици. Плънката може да бъде на оризова основа и да включва лук, стафиди, моркови, ябълка, подправки, но може да бъде и от кестени. Голям деликатес за този ден е пълненото печено прасенце. Основното ястие се гарнира с пресни зеленчуци, чушки, краставици и лимон.

Новогодишните десерти са блестящия завършек на най-дългата вечеря през годината. Всяка домакиня има своя рецепта за този ден. Класически сладкиш обаче остава баклавата. На Нова година се сервират и разнообразни южни плодове и ядки.

Около трапезата се гадае и предсказва за времето, реколтата и бъдещия живот в семейството. Добър знак е кихането по време на вечерята, като на кихналия се обещава първия приплод от домашните животни. След вечеря в огъня се хвърлят дрянови пъпки или житни зърна, наречени на всеки от семейството. По това дали ще пукнат и подскочат, се гадае за здраве и живот. За същото се гадае и с листа от бръшлян, които се бележат с конец, пускат се в паница с вода и се оставят навън на стряхата. Сутринта гадаят по това, чие листо е свежо и чие увяхнало. Както и на Бъдни вечер се гадае със сол и люспи лук за времето и с първата хапка от трапезата за задомяване.

След прибирането на трапезата отново се запазват суровото жито, орехите, недогорялата свещ, както и пепелта от каденето.

Най-характерният български новогодишен обичай си остава сурвакането. Сурвакарите удрят всекиго, като започват от най-възрастния и едновременно изричат благословия:

“Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо, здраво догодина,
догодина, до амина.”

Домакините са подготвени предварително и даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, орехи, дребни пари и малки подаръци.

Корените на този народен обичай трябва да се търсят още в дълбока древност, когато хората са вярвали в магическата сила на децата като носители на радост и щастие, и на дряна, като особено жизнено дърво, запазващо за най-дълго време през годината своята свежест. Обичаят да се шибат хората със зелена дрянова пръчка, като по този начин им се предава жизнената сила на дървото, е бил познат на римляните и другите западноевропейски народи, но и на славяните. Но само у българите и донякъде у сърбите зелената пръчка се е развила в специална сурвачка, а новогодишното поздравление - в обширна благословия.

На Васильовден посрещат гости тези, които се казват Васил, Василка, Веселин, Веселина /поради звуковата близост/ и Босилко, Босилка /поради етимологическата връзка с Василий от гр. “базилеос” – царствен, царски/.

Пълнено прасенце по гръцки
Пълнена птица
Пача от свински крака, уши и опашка

Надя Петрова