Тази година пак ще се спори дали Зарезан съвпада със Св. Валентин или не. Както обикновено потомъкът на Дионис ще надделее без съмнение и ще остави далеч зад себе си женската мечта за кротък любовник. Най-вероятно отново ще си получите любимия след много вино, изпито на някое лозе заедно с приятели. Запазете спокойствие – и утре е ден. Така че по изключение можем да оставим днешната работа за утре. Ще се сети той за Кирил Христов и неговото “Жени и вино, вино и жени!” – все пак е ходил на училище...

Освен това, не забравяйте че сме в България – дето е текло, пак ще тече – и онези, които празнуват Трифон Зарезан на 1 февруари, пак се сещат за него и на 14-ти – в това няма съмнение. Още повече – едва ли има нещо по-обичано от виното за българина.

Иначе празникът определено е наследник на старите вакханалии в чест на старогръцкия бог на виното Дионисий, щом по време днешният Трифон Зарезан /по стар стил/ и Дионисиевите тържества съвпадат – и двете са в средата на февруари. Другата прилика е в начина на празнуване – и двата празника са свързани с много веселба, карнавални моменти и шум.

Зарезан е празникът - кокиче на българите. Честват го лозарите, кръчмарите и любителите на вино – т. е. целокупният български народ. Основният обред – зарязването на лозята - подсеща за приближаването на пролетта. Зарязването се извършва предимно от мъже – лозари, което е добро извинение за състоянието им след това.
Дали след църква или не, те задължително отиват в лозята на групи. Носят си и мезе, което сте приготвили вие - прясно опечена пита, варена кокошка или наденица, бъклица с вино и шише светена вода. Всеки стопанин отрязва в своето лозе няколко пръчки от един или три корена, избрани в средата или ъглите на лозето и полива отрязаното място с вино, сякаш да напомни на лозата, че предназначението й е да отгледа много грозде за вино. Зарязването се придружава с изричане на благословии за богата бъдеща родитба. От светената вода преръсват лозето, за да го предпазят от болести и уроки. Отрязаните пръчки свиват на венчета, които слагат по калпаците си, през рамо или ги отнасят в къщи и ги слагат на домашната икона, понякога венчетата пристигат при вас в окаян вид, защото след зарязването мъжете правят обща трапеза в лозята с донесените ястия, придружена с песни и хора. С това обаче празникът не свършва. Като се върнат в село, през останалата част от деня те си гостуват взаимно, черпейки се с вино. На някои не им стига и осъмват в селската кръчма, което винаги прави добро впечатление на кръчмаря. Още повече, че обредното зарязване се прави независимо дали времето е хубаво или не. След този ден при хубаво време вече редовно “се режат” лозята.

На някои места на Трифоновден избират Цар на лозята. Той трябва да е имотен, добър стопанин и късметлия и ако реколтата през неговото царуване е богата, го преизбират няколко поредни години. Царят зарязва и благославя. От лозята до село го теглят на колесар или другите мъже го носят на раменете си, което много напомня честването на Дионисий. В село шествието обикаля по домовете, където стопанинът изнася котел с вино и черпи. Празникът завършва с общо угощение в дома на царя.

Но нека все пак да се върнем към Св. Трифон, за да видите, че скромният мъченик няма нищо общо с това, което правят с името му на уста. Роден е около 225 г. в село в Мала Азия. Родителите му били дълбоко вярващи християни, а самият той бил още дете, когато измолвал от Бога чудеса. Известен е с това, че само на 17-годишна възраст излекувал от душевна болест императорската дъщеря Гордиана. Преди това тя, без въобще да го познава твърдяла, че само Трифон може да я излекува. Най-голямата награда за младия християнин била не щедрата благодарност на заможния й баща, а това, че той като господар станал много добър с християните.

По-късно, като станало поредното гонение на христовите последователи, Трифон бил заловен и увещаван да се откаже от вярата си. Той не се съгласил и въпреки страшните мъчения, на които го подложили, устоявал обичта си към Бог. Преди да го убият, се обърнал на изток и благодарил за това, че бил удостоен с мъченически венец. В този миг издъхнал. Бил погребан в родното си село, както сам пожелал.

Както и да е, упорито твърдя, че след мъжкарското празнуване, приличащо повече на езически обред, на следващия ден нашите мъже просто приличат на светии. Но и на Полегнала е Тудора – за всички, които я пожелаха...
Ето няколко обредни ястия. Както забелязвате, те са лесни /мъжете сами си ги приготвят/ и калорични. Едно от тях са бърканите яйца, които се пържат в краве масло. Традиционна е печената на огън луканка на гребен – много подходящо мезе за този своего рода зимен пикник, какъвто е зарязването. Задължителна е прясната

Питка
Трябва да има и пълнена птица. Например
Пълнена кокошка със зеле и булгур

Надя Петрова