Великден

Обичаш ли приготовленията за Великден? Шарените яйца, топлите козунаци, семейните сбирки и вкуснотийките? Ако отговорът ти е да, попаднал си на точното място. Тук ще те запознаем отблизо с историята на великденските традиции, ще ти покажем някои хитринки в приготвянето на празничните гозби, както и най-добрите методи за боядисване на яйцата.

Великден! От него нататък ще ни е светло на душите.

03.04.2011 г. 00:00
1184
Великден! От него нататък ще ни е светло на душите.

Възкресение Христово! Неслучайно ние, българите сме му дали и друго име – Великден. Защото това е големият ден, който свързваме с обновление, светлина, победа над смъртта, изкупление на греха. Великден е като приказка за порастнали деца. В края на тази тъжна приказка доброто винаги тържествува.

Домовете ни светват след мрачната зима. След като чистотата и светлината са влезли вкъщи, слагаме празничната великденска украса – много цветя, покривки и перденца със зайчета, шарени яйца и пиленца, и всичко е предимно в червено. Червеното е цветът на Възкресението, на истината и напомня за пролятата на кръста Христова кръв.

Нека си припомним какви са българските традиции при посрещането му, понеже сме убедени, че той обединява българската нация като никой друг празник.

Започваме на Велики четвъртък с боядисването на яйцата. По стара традиция първото яйце се прави винаги червено. Това яйце е много важно, затова се поставя пред домашната икона и стои там до Велики четвъртък следващата година. Едно време смятали, че то има лечебни свойства. А по това как се е запазило вътре, са гадаели какво ще е бъдещето.

Яйцата се боядисват със специални бои и различни техники. Един от най-използваните начини е след като са сварени, да се поставят последователно в различни купички с цветове – така стават шарени като дъгата. Може и да се изпишат – това става с разтопен восък. С него се очертават контурите на рисунките и орнаментите, които после с четчица внимателно се изпълват с цвят. Не забравяйте, че шарените яйца не се ядат преди Великден!

А вечерта отидете на църква, защото този ден е много важен. На него според Библията е станала тайната вечеря на Христос с 12-те апостоли, на която той предсказва смъртта си и предателството на Юда. А после по време на общата им молитва в Гетсиманската градина идват войници и го залавят. За да бъде разпознат от тях, Юда го целува, с което го предава. Оттук идва израза “предателска целувка”. В църквата свещениците изнасят кръста от църковния олтар. Това символизира носенето му от Христос към Голгота. Започва най-тъжната част от възкресните празници.

На Велики петък сутринта Христос е разпънат на кръста. Този ден е много тъжен и за всички християни. Като символ на тези тъжни събития по време на богослужението в църквата от олтара се изнася плащеницата, с която според Библията тялото Христово било завито след свалянето му от кръста. Свещениците извършват и опело. Вечерта на същия ден по време на служба с плащеницата се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. После тя се поставя на маса в църквата и се отрупва с дарове и цветя, донесени от вярващите. Със здравец в ръка те преминават под нея. Счита се че който има грехове, не може да преодолее това препятствие.

На този ден у дома се замесват козунаците. Това е много стара православна традиция. В миналото вместо козунаци българите са замесвали обредни хлябове, които украсявали с яйца и различни великденски символи. Козунаците, както и яйцата, не се докосват докато не настъпи светлия празник, което си е голямо изкушение.

На Велика събота според Библията Богородица и Мария Магдалена отишли на гроба на Христос. Там им се явил Ангел, който им съобщил, че Христос е възкръснал.

На този ден вкъщи не се прави нищо, но традицията разрешава тези, които не са успели да боядисат яйцата в четвъртък и да омесят козунаците в петък да го направят днес.

В тишина и очакване на светлото Христово възкресение преминава съботният ден.

Посрещането на Великден започва още на Велика събота в 23 часа вечерта. Тогава църквата свиква миряните, които празнично облечени изпълват храмовете. Всички искат да са заедно по време на Пасхалната полунощница. Православните свещеници припомнят библейското събитие. Запалват свещи и повеждат богомолците в тържествено Литийно шествие. Точно в полунощ свещеникът запява възкресния тропар “Христос възкръсна от мъртвите”, с което обявява, че Възкресението се е случило. Всички християни си вземат огън от свещеника и се поздравяват с думите “Христос воскресе – воистина воскресе”. После с огъня, взет от храма, се прибират по домовете си. С този огън те внасят вкъщи светлина. С него запалват кандилото пред домашната икона.

Най-нетърпеливите веднага пристъпват към изпълнението на дългоочакваните обичаи – черпенето с козунак и вино и разбира се – чукането с яйца. Всеки иска неговото яйце да излезе борец. Защото ако стане, ще е много здрав през годината. С този ритуал се слага край на дългите великденски пости и се отговява.

След като сме се събудили късно в неделя след дългата и вълнуваща великденска нощ, отново сме в храма. Там преди обяд се отслужва църковната служба Тържествена вечерня, наречена “Второ Възкресение”. По време на нея се четат на различни езици текстове от Светото евангелие за това как възкръсналият Христос се явил пред своите апостоли и им заръчал да разнасят учението му и да разказват за Възкресението навред по света сред различните народи.

Празничната великденска трапеза има някои традиционни особености. Тя е украсена с венци от зеленина, сред които весело искрят шарени яйца, пиленца и зайчета. Има задължително и козунак. И освен това баница, пита, мекици, ястия с пилешко месо, колбаси и зелени салати. В много домове по традиция приготвят и агнешко месо. Сред неспирни поздравления, с много веселие и радост преминават трите празнични дни.

Великденско агнешко

Чорба от агнешки дреболии

Агне, пълнено със зрял фасул

Според народните представи Великден и Божик /така народът нарича Коледа/ били братя. Божик по-старият, Великден – по-младият. Божик все гледал трапезата да е пълна – и пари да няма, на нея да има прасе. Великден пък като по-млад – да се облече хубаво и да излезе да се покаже пред хората. Затова според народния обичай на Великден се купуват нови дрехи и хората се обличат празнично.

А с поздрава “Христос воскресе – Воистина воскресе” ще бъдем още 40 дни, до Възнесение Господне.

Весели празници!

Надя Петрова