Като Кирил и Методий, Петър и Павел, Йордан и Иван - Антон и Атанас - любими наши зимни светци, чакат да ги отбележим в два последователни зимни дни - на 17-ти и 18-ти януари. Те не са много разточителни - няма нужда от прасета, агнета и шарани, искат само питка с мед и пиле да има на трапезата ни. Няма да е трудно да се съобразим със скромната молба на двамата истински християни.

Св. Антоний Велики е роден около 251г. в Египет в семейството на заможни и благочестиви родители. След смъртта им, когато бил на 20г., той раздал имота си на сиромаси и започнал подвижничество. Отначало живял в стара египетска гробница, където бил нападан от всякакви врагове - хора, животни, демони, но нищо не го уплашило. 35-годишен той минал отвъд Нил и заживял в планината при пълно усамотение, като зазидал входа на помещението си. Само два пъти годишно му носели хляб, който пускали през покрива. Заради силната му вяра и стоицизъм той бил надарен с чудотворство и прозорливост, а благодарение на него много езичници приели християнството. Умрял на 105-годишна възраст на 17 януари 356г.

Народът чества Св. Антоний за предпазване от болести, ето защо жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун. Пак за здраве жените избягват да работят.

Св. Атанасий - побратимът на Св. Антоний и негов духовен наследник - е един от видните църковни писатели и проповедници от ІV век. Роден е през 295г. в Александрия, Египет в семейството на бедни християни. Получил добро възпитание, а на 24г. станал дякон. Бил духовен син и секретар на архиепископ Александър.

След Никейския събор, където разгромил арианската ерес, Св. Атанасий станал световноизвестен богослов. Надживял петима императори, бил пращан на заточение пет пъти, но нищо не сломило духа му. За 47 години епископство, 15 от които в изгнание, той написал много съчинения в защита на православната вяра. Произведенията му от векове са признати за класически в богослужебния жанр, заредени са със сила, вяра и убеденост. Както казва един по-сетнешен църковен писател: “Когато срещнеш нещо от Атанасий, ако нямаш книга, запиши го на дрехата си!”.

Според народната вяра Св. Атанас е победител на зимните студове и снегове, които му се паднали при подялбата на света. На този ден той се облича в копринена риза и отива в планината да вика лятото. С него се свързва преломът в годишните времена от зима към лято, затова го наричат Среди зима. Оттук е известен и изразът: “Атанас дойде, лятото дойде”.

В Северна България имат светеца за защитник от чумата. Затова за предпазване от нея има обичай да се коли черна кокошка и да се раздава обреден хляб. Атанасовден е между празниците, на които се устройват обречени курбани за здраве. Четат се и семейни служби в чест на светеца - покровител на фамилията, имота и стоката. Атанасовден е еснафският празник на ковачите.

Така че, особено тази година нека почетем светиите, пък те ще ни отвърнат с добрина, а може и чудо да стане и да излъжат лятото да дойде по-рано. Така ще си спестим доста зимни неволи...
А светиите предпочитат пиле с ориз.

Пиле с ориз II
Подлучено пиле с ориз
Самоковска питка

Намажете още топла питката с малко мед и я раздайте за здраве.

Надя Петрова