На 20 януари християнската църква тачи паметта на Евтимий Велики, в по-късно време този ден станал празник и на търновския патриарх Евтимий.

Евтимий Велики живял през 4 – 5 век - известен е като пустинникът, който привлякъл бедуините към християнството. Роден е в арменския град Милитин на река Ефрат, потомствен християнин, отрекъл се от светския живот, който заменил с Ерихонските скали. Благочестивият му живот привлякъл много монаси и така бил създаден прочутият Теоктистов манастир, в който през 420г. преп. Евтимий се прославил с голямо чудо - с христовата сила излекувал сина на бедуинския шейх, половината тяло на който било изсъхнало. Изумените араби искрено приели вярата, а шейхът Аспавет станал Петър - техен епископ, който превърнал несметното си богатство в манастири. Евтимий, подкрепян от него, развил огромна дейност, като покръстил много хора, сред тях и съпругата на император Теодосий II Евдокия. През 1929г. на 15-тина км от Йерусалим е открит параклисът на светеца.

Евтимий Търновски живял 10 века по-късно, но създателят на Търновската книжовна школа , богослов, писател и проповедник е не по-малко важен за църковната ни история. Последният български патриарх - единственото упование на останалите без цар и уплашени от турските нашествия българи също направил чудо - когато го извели на смърт край Царевец, ръката на турския палач с ятагана се вдървила. Смъртта османците заменили със заточение в Бачковския манастир, но това дало сила на книжовника да продължи с писането на жития и други четива, които да помогнат на поробения му народ да запази вярата.

Далечна е всяка връзка с народния празник Петльовден, който се тачи на същия ден - като стар езически обичай за очистение. Той прилича доста на Сретение Господне по смисъла си - да отдаде чест на мъжката челяд - стожер на семейството и мира. На този ден векове наред момчетата били празнично облечени и център на внимание. Като знаели това, еничарите минавали точно тогава да избират момчета за армията си и по ислямския закон веднага ги обрязвали. Ден на траур, сълзи и кръв станал старинният празник, а зловещата ислямска традиция била наречена от хората кръвен данък. От която къща вземели момче, турците слагали кървав знак на вратата. На жените в едно село хрумнало да заколят петлите си и с кръвта им да нарисуват същите кръстове на вратите - така спасили мъжката си челяд.

Ето защо празникът, на който петлите спасили децата станал Петльовден. На времето се правело обредно колене на петли пред пътната врата. Кръстен знак се слагал на портата и челата на момчетата, а закланият петел изхвърляли на улицата и после веднага го прибирали. Петела сварявали цял и след това части от него заедно с парчета пита раздавали за здраве на съседите.

Петел със зеле

Надя Петрова