Най-после е 24 декември – идва Бъдни вечер. Вечерта на очакването, на трепета и вълнението. Много надежди възлага на тази вечер българинът, защото в нея е надеждата в бъдното добро. Някога на този ден са очаквали с трепет раждането на Сина Божи. През вековете и годините до нас е достигнала традицията тази вечер да бъде на желанието за добро бъдеще.

Празникът започва на 24 декември – Бъдни вечер или както го нарича народът – Малка коледа. През деня малките коледари – момчета от 6 до 12 години, обхождат домовете с приготвени дрянови пръчки – коледници, изказват благопожелания, пеят кратки песнички. Стопанката ги дарява с кравайчета, орехи, сушени плодове.

А вкъщи с особена тържественост кипят приготовленията за бъднивечерската трапеза. Тя се споделя само от най-близките – семейството и роднините. Приготвят се специални обредни хлябове. Коледните хлябове се делят на три групи. Първите са за празника, украсени скръст, кръг и цветове. Вторите са посветени на стопанството – с украса, свързана с труда на селянина. Третите не са кръгли, а вити-превити краваи и се дават на коледарите.
Ястията на Бъдни вечер са постни и по традиция броят им трябва да е нечетно число. Вечерята задължително се прекадява /това е първата кадена вечеря/, както и всички помещения в дома и стопанските постройки. Кади най-възрастният мъж в семейството.
Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. Не се става по време на яденето, за да не стават квачките от яйцата. Може да стане само стопанинът, но трябва да ходи приведен, за да се превият житата от зърно.

Важна роля на Бъдни вечер играе бъдникът. Това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено от млад мъж, за да се поддържа с него огънят през цялата нощ. Донасяйки го, мъжът пита: “Славите ли млада Бога?” Жените му отговарят “Славим, славим! Добре дошел!” Той отговаря ”Аз в къщи и Бог с мене!”.
По това как гори бъдникът, се гадае за плодородието през новата година. За времето през различните месеци се гадае с люспи от лук и сол. Прекадената украса от хляба се отделя и се дава на членове от семейството или с нея се захранва добитъкът. От суровото прекадено жито се дава сутринта на кокошките в кръг от въже или пояс, за да се въдят и да не се пръскат по съседите.
Орехите и недогорялата свещ се запазват за следващите коледни вечери.

Вярва се в лечебната сила на някои запазени от Бъдни вечер храни, както и на пепел от бъдника.

Традиционна трапеза за Бъдни вечер

Постни лозови сарми
Чушки, пълнени с боб
Постни зелеви сарми
Прясна питка за Бъдни вечер
Тиквеник

Надя Петрова