Един от най-обичаните български празници е Никулден, посветен на Св. Николай Чудотворец. Св. Николай се родил през втората половина на ІІІ век в Патара, област Ликия, Мала Азия. Кръстен е на чичо си, епископ Николай, негов благодетел и пример за подражание.

Житията на Св. Николай го представят като християнин по рождение. В тях често легендата се смесва с истината. Чудесата го съпровождат още преди раждането му. В майчината утроба той винаги се ориентирал с краката на изток, а с главата на запад. Когато го кръщавали, сам се изправил на крака и престоял така 3 часа в чест на Св. Троица. Като бебе отказвал да бозае в сряда и петък, за да спазва строг пост.

Светецът бил закрилник на изпадналите в беда, смирявал непокорните и поощрявал работливите. Отличавал се с добродетелност и широки познания.

За известно време Св. Николай се поселил в един палестински манастир. Там Бог му се явил и му казал: “Николай, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от мене венец. Обърни се към людете, та в тебе да се прослави името ми!”. И наистина – скоро след това той бил избран за епископ на град Мир в областта Ликия /оттук и името му Мирликийски/. По това време започнали страшни гонения на християните, които продължили 10 години. Така били наредили императорите Диоклециан и Галерий. Само в град Никомидия на Рождество Христово в храма били изгорени 20 000 души. Това не попречило на Св. Николай да продължи делото си. Край на тези кървави събития сложил император Константин, който бил християнин. Църквата била обхваната от вътрешни раздори, появили се ереси. Затова император Константин свикал през 325 г. в гр. Никея всички епископи на събор. Събрали се 318 отци, сред тях и Св. Николай. Този събор е известен като Първи вселенски събор.

От житието на Св. Николай можем да научим как той подпомогнал един разорен богаташ и го предпазил от престъпления, как укротил морска буря и възкресил удавник.

Християните във Византия почитали Св. Николай много – като повелител на моретата и океаните, подобно на стария езически бог Посейдон, и като повелител на търговците, подобно на бог Хермес.

Като духовен баща на Мир със своите молитви дарявал сила и живот на болните и угнетените. Народът го боготворял и започнал да го нарича Чудотворец. Св. Николай починал в дълбока старост в Мир през 342 г. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр. Бари, Италия, където се намират и днес.

Народът празнува Св. Николай като повелител на моретата и покровител на моряците и рибарите. Той е герой на много народни предания, легенди и песни. За свой патрон го почитат търговците и банкерите. На Никулден всички ходят на църква на тържествена литургия, устройват лотарии и забави.

Задължително за традиционната обредност на този ден е да се приготви риба. На тези, които спазват коледния пост, е разрешено да ядат от нея. Обикновено се избира шаран, тъй като според поверието той е “слуга на Св. Никола”. Веднъж като плавал с лодката си в морето, силни вълни пропукали пода й. Св. Никола хванал с ръце един шаран и запушил с него пукнатината. Така спасил от удавяне спътниците си. Затова е останал обичая да се жертва шаран в чест на светеца. Той се приготвя по традиция цял, като се напълва с плънка от орехи, лук и стафиди.

Освен риба, за никулденската трапеза се омесват и специални никулденски колаци, украсени с образа на светеца или кораба му. Преди да започне угощението, рибата и колаците се прекадяват от най-възрастния. Част от храната се раздава за здраве.

Трапезата не се вдига цял ден, а остава до късно през нощта на разположение на домакини и гости.

На Никулден посрещат всички, които носят името Николай, Никола, Николина и производните им.

Сейнт Никълъс и Дядо Коледа

Празникът е тъкмо този момент, в който да започнете с предколедното глезене на децата – нали знаете за европейската традиция с чорапчетата с лакомства, които носи през комина Сейнт Никълъс? Традициите отдавна се смесват, така че няма нищо лошо. Тъкмо детето ще бъде мотивирано после да яде от странния за него пълнен шаран с орехи.

Та може да разкажете, че в древни времена Дядо Коледа не е бил какъвто е днес. Тогава той се наричал свети Николай, роден е наблизо, в днешна Турция и останал сирак още като малък. Имал голямо наследено богатство от починалите си родители, което обичал да раздава на всички нуждаещи се под формата на подаръци, като най-щедър бил към децата. Според легендите ги пускал през комините – това е останало и днес.

Свети Николай бил ръкоположен за епископ – ето откъде идва шапката, дългата дреха, наметалото – всичките червени, както и дългата бяла брада на дядо Коледа.

На мястото, където е роден, все още я има църквата „Св. Никола”. Днес то се нарича Демре, в Анталия – Турция. Там ще ви разкажат, че Свети Никола (известен още като Сейнт Никълъс и Дядо Коледа) е роден 245 г. в Патара и умира през 363 г., прекарвайки живота си в Анатолия. Той е погребан в Демре, където е църквата в негова памет. Тя е издигната на мястото на гробницата на светеца - мъченик под владичеството на Диоклециан. Първоначално храмът най-вероятно е бил построен през VI век, като по-късно е възстановен. Сегашната църква, която е била през годините подложена на турските атаки, датира от IX век. По времето на Константин Х, към църквата е бил добавен манастир. Цар Александър II закупува сградата през 1863 г., като започва нейната реставрация, която остава незавършена. Разкопки и възстановки на мястото са започнали през 60-те години на XX век и продължават и до днес. Реставрации на иконите са извършени между 2000 и 2005 г. Подът на църквата е изграден от красиво оцветени мраморни плочки. Мраморен саркофаг е бил използван, за да бъдат погребани мощите на светеца, но всъщн ост те са били откраднати през 1087 г. и отнесени в Бари, Италия.

Църквата е била популярен поклоннически център, дори след ограбването на гробницата на Св. Никола. Мястото е регистрирано като археологически обект от първостепенна важност през 1982 г. и е част от световното културно наследство. Специалисти смятат храма за третата най-значима сграда в Анатолия, датираща от Византийско време.

Никулден е важен за всички български градове и села, разположени край вода. Днес ще ви предложим традиционни рецепти, включително и автентични русенски, тъй като в дунавската столица на България – Русе, Никулден е един от най-важните празници

Тарама хайвер по русенски

Пълнен шаран с орехи по русенски

Шаран върху зелево легло – балканска рецепта

Надя Петрова